Изследвано е влиянието на мулчирането и нормата на азотно торене върху вегетативния растеж на интензивно ябълково насаждение при оптимално капково напояване. Експериментът е проведен в опитно поле „Челопечене“ към ИПАЗР „Н. Пушкаров“ през периода 2023–2025 г. върху сорт ‘Florina’, присаден върху подложка MM 106. Основни експериментални фактори заложени в опита са: M – мулч (геотекстил Geogarden, 100 g.m-²) и V – азотно торене V0 – (неторен контрол); V1 – 5 kg.da-1 N; V2 – 8 kg.da-1 N, (амониев нитрат). Азотното торене е приложено разделно – 50% рано напролет (март) и 50% чрез фертигация през активния вегетационен период (май–юни). Проследени са обиколката на стъблото, площта на напречното сечение на стъблото (TCSA), височината на дърветата и обемът на короната. Двуфакторният дисперсионен анализ (ANOVA) показва статистически значим ефект на торенето върху всички показатели (p < 0,001), както и значим ефект на мулчирането върху обиколката на стъблото и обема на короната (p < 0,001). Взаимодействието M × V е значимо за тези показатели (p ≤ 0,01), което показва синергичен ефект при комбинирано приложение на мулч и азотно торене. Най-високи стойности за повечето показатели се установяват при варианта M,A2,V2, с изключение на обема на короната през 2025 г., където вариантът A2,V2 показва по-висока стойност. Получените резултати потвърждават, че мулчирането подобрява почвено-влажностния режим и повишава ефективността на използване на азота, което го прави подходяща практика за устойчиво управление на интензивни ябълкови насаждения.
Азотът е един от основните хранителни елементи, определящи интензивността на вегетативния растеж и формирането на короната при ябълковите насаждения, особено при условия на оптимално напояване. Целта на настоящото изследване е да се оцени ефектът от различни норми на азотно торене върху вегетативния растеж на ябълково насаждение, отглеждано при оптимално капково напояване. Оценката е направена въз основа на данни, получени от експеримент проведен през периода 2023–2025 г. в интензивна ябълкова градина със сорт “Florina”, присаден върху подложка ММ106. Изследвани са три варианта: неторен контрол (V0), амониев нитрат – 5 kg.da-1 N (V1) и амониев нитрат – 8 kg.da-1 N (V2). Вегетативният растеж е оценяван ежегодно чрез площта на напречното сечение на стъблото, височината на дърветата и обема на короната. Установено е, че азотното торене оказва статистически значимо влияние върху всички изследвани показатели за целия период (p ≤ 0,05). Вариантите на торене се отличават с по-високи стойности спрямо контрола, като най-силен ефект е наблюдаван при високата норма на азот. Разликите между вариантите нарастват с времето, което потвърждава ефекта на азотното хранене върху развитието на овощното насаждение.
The Shirvan Plain of the Republic of Azerbaijan is predominantly characterized by sierozem soils, which are widely used for cotton and grain cultivation. Pre-sowing tillage of these soils and the destruction of surface crusts remain major agronomic challenges, as conventional implements such as cultivators, needle harrows, and spring harrows do not provide sufficient soil loosening and clod crushing. The aim of this study was to develop and experimentally evaluate a combined harrow, named “Shirvan”, for improving pre-sowing tillage quality of sierozem soils. The implement was designed and manufactured under laboratory conditions at the Agromechanika Scientific Research Institute of the Republic of Azerbaijan, and field experiments were conducted during 2017–2020 on the institute’s experimental fields located in the Samukh district. Field trials were carried out with four replications. Soil samples collected after tillage were analyzed using a sieve set with mesh sizes of 10, 25, 50, and 100 mm to determine soil aggregate distribution and clod crushing efficiency. During testing, the operating speed of the implement ranged from 7.6 to 8.9 km/h with a working width of 3.0 m. The roller tooth penetration depth was 6 cm for the roller, while the tillage depths were 17.5 cm for the heavy-toothed section and 7 cm for the zigzag harrow. Clod crushing efficiency reached 71–75% at soil moisture contents of 17–21% and 38–45% at 9–12% moisture. Practical recommendations for agricultural use include: to achieve optimal soil fragmentation (70%+) and energy efficiency, the “Shirvan” harrow should be deployed when soil moisture is within the 17–21% range at an operating speed not exceeding 9 km.h-1. This aggregate represents a robust solution for enhancing seedbed quality in arid sierozem zones, meeting rigorous agrotechnical requirements for sustainable crop production.
Настоящото проучване има за цел да анализира ефекта на продължителното минерално торене върху технологичните и посевните качества на семената. Изследването е проведено през периода 2019 г. – 2022 г., в опитното поле ИЗС „Образцов чифлик“, на почва Деградиран Чернозем, в 16–тата ротация на Траен торов опит, който се провежда в четириполно сеитбообращение (пшеница, ечемик, фасул и царевица). Изпитвани са седем варианта на торене със самостоятелно и комбинирано внасяне на трите макроелемента N, P, K и неторена контрола N0P0K0, като азотните норми са различни при отделните култури: при пшеницата и царевицата N – 150 kg ha-1 а.в. (активно вещество); при фасула N - 50 kg ha-1 а.в. и при ечемика N – 100 kg ha-1 а.в. Фосфорното (Р2О5) торене е с 120 kg ha-1 а.в., а калиевото (К2О) е 70 kg ha-1 а.в. за четирите култури. Най-висока е хектолитровата маса на пшеница при варианти P и РК, докато при фасул и ечемик най-високи са резултатите за масата на 1000 семена при N, NP, NPK, NK вариантите. За разлика от хектолитровата маса, добивът на глутен, силно зависи от азотното хранене и е най-висок при варианти N, NP, NPK, NK. Най-висока кълняемост имат семената на пшеница, ечемик и фасул, получени от вариантите с комбинирано торене NPK и NP. Най-ниска кълняемост имат семената, получени при самостоятелно фосфорно самостоятелно калиево торене и при контролните варианти.
Bottle gourd (Lagenaria siceraria L.) is a vital vegetable crop requiring continuous genetic improvement to overcome stagnant yield barriers. A field experiment was conducted to assess the genetic variability, correlation, path coefficients, and genetic divergence among 15 bottle gourd genotypes. Analysis of variance revealed highly significant variations among genotypes for all 21 traits studied. The phenotypic coefficient of variation (PCV) was generally higher than the genotypic coefficient of variation (GCV), indicating environmental influence. High heritability (97.30%) coupled with high genetic advance as a percentage of the mean (56.78%) was observed for the node number of the first female flower, suggesting additive gene action and the potential for direct selection. Correlation studies revealed that yield per plant exhibited a highly significant positive association with the sex ratio (male to female) and days to germination. Path coefficient analysis demonstrated that fruit length (2.62) and days to first female flowering (2.31) exerted the highest positive direct effects on yield. Genetic divergence, assessed via Mahalanobis D² and Principal Component Analysis (PCA), grouped the genotypes into five distinct clusters. The maximum inter-cluster distance (54.79) was observed between Cluster IV and Cluster V. Based on genetic distance and agronomic superiority, genotypes G8 (BD 4536) and G3 (BD 4527), alongside G13 and G10, were identified as highly divergent and promising parents for future hybridization programs aimed at maximizing heterosis.
