Публикациите, свързани с оценката на устойчивостта, се увеличиха значително през последното десетилетие благодарение на многобройните форуми за определяне на стандарти на съществуващите инструменти за оценка. Приетата методика за оценка на устойчивостта в земеделието фокусира вниманието на изследователите предимно върху наложените вече три стълба на устойчивост: икономически, социален и екологичен. Едновременно с това съществува дефицит на знания и научни изследвания по отношение на управленческия аспект на устойчивостта, разбиран като governance. Независимо от холистичния подход на направените изследвания, до момента, за оценка на устойчивостта в земеделието, разработването на т.нар. „управленчески стълб“ е наложително. През последните години все повече се налага управлението (governance) като четвърти стълб на устойчивост. Целта на настоящата разработка е да се апробира инструментариум за оценка на управленческата устойчивост на земеделските стопанства в България, разположени в планински райони с природни ограничения, и на тази база да се изведат предложения за подобряване на политиките.

Целта на разработката е да се анализира икономическата ефективност на земеделските кооперации в България, вследствие прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз (ЕС), и на тази база да се очертаят основните тенденции в тяхното развитие1. Анализът се базира на официална статистическа информация от Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), „Агростатистика“, първични данни от Системата за земеделска и счетоводна информация (СЗСИ), Национален статистически институт (НСИ) за периода 2007–2016 г. Изследва се трендът на изменение на основни показатели: производителност; продуктивност; рентабилност на производството; доходност; нетен предприемачески доход. Резултатите показват, че прилаганата подкрепа по ОСП за периода 2007–2013 г. увеличава икономическата ефективност и рентабилността на производството, и има положителен ефект върху доходите на земеделските кооперации. Изследваните икономически показатели намаляват през 2016 г., а нетният доход и рентабилността, без включени субсидии, са с отрицателни стойности.

Разработката представя казуси от договорни отношения за предоставяне на агроекологични обществени блага в земеделието в България. Прилага се качествен анализ на база дълбочинни интервюта с петима животновъди, сключили договор със земеделска кооперация за доставка, производство и услуги, позиционирани в Източните Родопи. Казусите са в съответствие с договорна рамка от хибриден тип и включват: „Договор с колективно изпълнение“ (collective action) и „Договор, основан на резултатите“. Предоставянето на агроекологични обществени блага е в интерес на стейкхолдърите и оказва положително въздействие върху запазването на ландшафта, биоразнообразието и засилването на туристическия интерес в региона. Идентифицира се предизвикателството, че плащанията за поетите ангажименти не се предоставят в размер, който изцяло да компенсира фермерите. В резултат на анализа може да се направи заключението, че следва да се прилага целенасочена и прозрачна политика за справедливо възмездяване на земеделските производители при предоставянето на обществени блага.

Организациите, опериращи на различните пазари в наши дни, почти повсеместно в своите стратегии използват Управление на връзките с клиенти (CRM) или негови инструменти, с цел повишаване на своята стойност и/или успех. Така те си осигуряват конкурентни предимства, динамичен растеж и устойчиво развитие. В настоящата разработка ние се стремим да намерим отговора на научноизследователския въпрос – кое наложи появата, динамичното развитие и превръщането на CRM в стандартна стратегия на преобладаваща част от организациите? На тази основа правим опит да разкрием възможностите и перспективите за развитие на CRM в селските райони. За да открием причините за утвърждаването на този феномен, първо дефинираме ключовите понятия, след което изследваме, от една страна, промените в заобикалящата среда, в която организациите оперират, а от друга, бурното развитие на теориите за мениджмънт и маркетинг. Накрая финализираме разработката със заключителни разсъждения, наблягайки върху необходимостта от допълнителни изследвания.

Целта на разработката е да осветли феномена „бели петна“ в българския модел на земевладение и земеползване, в резултат на поземлените реформи в България. На база регресионен анализ се проверява връзката между изменението на средната рента на „белите петна” и средната рента на земята. Направен е извод, че средната рента на „белите петна“ следва изменението на средната рента, но със забавяне, което пък от своя страна е предпоставка за недоволство на някои от собствениците. Феноменът „бели петна“, в резултат на „формалните правила“ от институционалната среда, защитава интересите на собствениците на земеделските земи.

Успешните кооперации допринасят за териториалното и социално сближаване между хората, както и за развитието на предприемачески и иновационни дейности. Динамичните промени в средата налагат земеделските кооперации да използват иновационни подходи и управленски умения. Важен фактор за постигане на висока конкурентоспособност е доброто управление на иновационната дейност. Целта на настоящата статия е да се проследят нагласите за иновационна активност на земеделските кооперации в България. Това изследване е част от анкетно проучване по Проект „Управление на иновациите в земеделието” (2013–2014) при Института по аграрна икономика. Анкетите на земеделските стопанства са проведени през 2013 г. с помощта на НССЗ. Изследването обхваща 28 области в страната. Анкетирани са 333 земеделски стопанства, от които 37 председатели на земеделски кооперации. Приложени са основно два типа изследване на потенциална иновационна активност на земеделските кооперации. На първо място е определена единичната потенциална иновативност на база различни видове нововъведения. Използван е метод на средно прeтеглената величина, след което е изследвана единичната потенциална иновационна активност на база земеделска кооперация. От направения анализ са изведени следните изводи: • Иновационната информираност и потенциалната иновационна активност на земеделските кооперации в България имат коефициент със средно равнище. • С понятието „иновация” се идентифицират предимно машини, техника и оборудване, което се дължи основно на зърнено-житната специализация на кооперативните сдружения. • Икономически са факторите, оказващи най-значимо влияние при мотивацията за иновации. • Опазването на околната среда не е мотивиращ фактор на земеделските кооперации за новости в земеделието.

Настоящето изследване се концентрира върху методиката за оценка на управленческата устойчивост в земеделските стопанства в България и е част от серия публикации по темата. Базирайки се на принципите за устойчиво управление, а именно – демократичност, работеща аграрна администрация, работеща пазарна среда, управленческа устойчивост, се извеждат алтернативите за прилагането на метода за мултикритериен анализ AHP. Също така се извеждат и критериите, спрямо които се прави оценка.

Разработката проследява трансформациите в управленските структури в България и Русия от времето на създаването на първите кооперации до наши дни. Статията представя движещите социално-икономически и идеологически сили, които са водещи за протичащите изменения в земеделските кооперации. Методологията на изследването включва качествени и количествени методи: статистическа информация, резултати от дълбочинни интервюта, наблюдения, анализ и синтез на данни, преглед на литературата. Реформирането на управленската структура, в съответствие с ценностите, принципите и практическите дейности на кооперациите оказва пряко влияние както върху броя на земеделските кооперации и икономическата им ефективност в Русия, така и върху удовлетворяването на интересите на членовете. Резултатите показват, че въпреки многократните опити все още някои земеделски кооперации не са намерили правилния път за колективното управление на земята. Продължават противоречията по отношение на владението на земята, икономическите сделки, организацията и възнаграждението на труда, разпределението на доходите, което се отразява негативно върху удовлетвореността на член-кооператорите в България. За ръководните органи все по-трудно е да зачитат кооперативните принципи, което представлява заплаха за идентичността на кооперацията. Първоначалният ентусиазъм на собствениците на земя за колективни действия, в частност коопериране, започва да избледнява.

В контекста на глобалната икономика, либерализацията на пазарите и все по-засилващата се конкуренция земеделските кооперации в Европа адаптират вътрешното си управление, което все повече се доближава до капиталовите дружества. Според Европейската комисия преструктурирането на аграрния отрасъл е в синтез с иновации, насочени в организационни и социални модели, осигуряващи устойчиво развитие на средата. В тази връзка Комисията смята, че иновации „се генерират не само чрез научни изследвания и технологии, но и чрез нови маркетингови управленски решения”. Обратното твърдение също е приложимо, а именно, че приемането на различните модели за управление като константна величина ограничава възможностите за внедряване на нови научни методи за анализ и усъвършенстване на управленските структури. Целта на статията е да се направи анализ на иновативните управленски подходи в европейските земеделски кооперации и да се види каква е нагласата на управляващите органи в тези организационни структури, в България, за прилагането им. Обект на изследването са земеделските кооперации в страната, а предмет на анализа е управлението и, по-конкретно, възможностите за внедряване на добри практики. Производствените и пазарни тенденции налагат адаптивност и гъвкави методи на управление, често изискващи прехвърляне на отговорностите за вземане на решения от членовете към мениджърите. Вътрешното управление визира структурата, взаимовръзките между органите на организацията, делегирането на права за вземане на решения, отговорностите, разпределението на ползите. Управленските структури се дефинират като начин на подреждане на управленските органи, връзките между тях и средата, функциите, делегираните права и отговорностите за реализиране на поставените цели. Nilsson (1999) се спира на пет модела на финансовата структура на кооперацията. Bijman (2012) е разработил класификация на кооперациите въз основа на корпоративното управление. Внедряването на управленски практики от капиталовите дружества може да доведе до негативни последици върху кооперациите, отнасящи се до разминаване с общоприетата кооперативна идентичност. От началото на 2013 г. са проведени дълбочинни изследвания (case study) върху земеделските кооперации в България, в които обстойно са анализирани връзките между органите на управление и нагласите на председателите на кооперациите за иновативен управленски подход. Саse study налага използването на качествен метод за събиране на информация. Методологията изисква събраната информация да се потвърди и от собствени наблюдения върху изследваните обекти за по-дълъг период от време. Проведените изследвания показват двуполюсна нагласа на ръководните органи и членовете за внедряване на нови управленски подходи. Категоричното отхвърляне на поставения казус бе аргументирано – това би нарушило кооперативните принципи за автономност и независимост. Като доказателство се изтъква, че сдружението е „общност” и всякаква намеса отвън би означавала липса на кооперативна идентичност. Земеделските кооперации в България са ориентирани към традиционния модел на организация и управление. Все още кооперативните сдружения се възприемат като организационна структура, наследник от близкото минало, което възпрепятства нейното модернизиране и прилагане на иновативни подходи в управлението. Въпреки това се открояват и такива, които с готовност биха адаптирали европейски управленски практики, но при условие – запазване на кооперативните ценности и принципи.

През последните десетилетия протичащите промени, свързани с управлението (governance) на земеделските кооперации, привличат вниманието на редица изследователи по света. Кооперациите са поставени под постоянен обществен и конкурентен натиск за решаването на социални и икономически проблеми. Това налага промяна на бизнес поведението им – стратегия, мисия, визия, ценности. Целта на екипа е да анализира протичащите еволюционни промени в управлението на българските земеделски кооперации. Анализът се основава на емпирични доказателства – казуси от земеделски кооперации, опериращи на територията на България. Ние правим заключение, че предизвикателствата в управлението са насочени все повече към пазара, което води до „икономизиране“ на кооперациите.

Целта на разработката е да се анализират социално-икономическите, екологични и управленче- ски аспекти от оползотворяването на утайки в земеделието, получени при пречистване на отпадъчни води в пречиствателните станции. Използвана е статистическа информация от Eurostat и отдел „Агростатистика“ на МЗХГ. В началото се прави кратък литературен обзор на публикациите по темата. След това се дава повече светлина върху регулаторната рамка в ЕС и България. Анализът продължава със състоянието до момента, на основа съществуващи статистически данни за количествата получена утайка и оползотворяването й в земеделието на европейските страни и в нашата страната. На база регресионен анализ се търси зависимост на утайката върху добива на зърнено-житните култури. Разработката завършва с обобщения и заключения.

Необходимостта от включване на „четвърти“ управленчески стълб в концепцията за разбиране и в системата за оценка на (съвкупната и) аграрната устойчивост нарастващо се обосновава в академичната литература, и намира място в подходите на правителствени, международни, частни и други организации. Независимо от това, обаче, все още няма общ консенсус по отношение на това: дали и как да се включи управлението като нов стълб на аграрната устойчивост; как да се дефинира управленческата устойчивост; каква е връзката между управленческата устойчивост на земеделските стопанства и тази на отрасъла като цяло; кои са критичните фактори на управленческата устойчивост; как да формулираме, селектираме, измерим и интегрираме различните показатели за устойчивост; как правилно да оценим равнището на управленческа устойчивост, и т.н. В България, подобно на много други страни, практически няма цялостни оценки на управленческата устойчивост на селското стопанство и на нейната значимост за цялостното аграрно развитие. Тази разработка се опитва да запълни празнотата и предлага холистичен подход за разбиране и оценка на управленческата устойчивост на българското селско стопанство. Новият подход се експериментира за оценка на управленческата и интегрална устойчивост на българското селско стопанство на национално ниво, посредством използване на агрегиране на макро и анкетни микроданни. Изследване доказа, че е важно да се включи „липсващия” управленчески стълб при оценката на интегралната устойчивост на селското стопанство и устойчивостта на аграрните системи от различен тип. Оценката на управленческата устойчивост на българското селско стопанство установи, че цялостната устойчивост е на „добро”, но близко до „задоволителното” ниво. Освен това, резултатите от оценката на интегралната устойчивост, базирани на микро (стопански) и макро (статистически и др.) данни показват определено разминаване, което следва да се има предвид при анализите и интерпретациите, като същевременно оценителните показатели, методи и данни продължават да се подобряват. Имайки предвид значимостта на холистични оценки от този тип – за подобряване на аграрната устойчивост (като цяло) и на управленческата устойчивост на селското стопанство (в частност), те трябва да се разширяват и тяхната прецизност и представителност да се подобрява. Това изисква повишаване на прецизността чрез разширяване на анкетираните ферми и заинтересовани страни, и използване на по-„обективни” данни от проучвания, статистика, професионални експертизи в дадената област и др. Тъй като разработването на ефективна система за оценка на управленческата устойчивост е далеч от приключване, нашият и други възникващи подходи следва да бъдат подробно дискутирани, експериментирани, подобрени и адаптирани към специфичните условия на оценяваните селскостопански системи и потребностите на вземащите решения на различни нива на управление.

Много често в научните изследвания като методически подход за анализ на определени критерии се прилага анкетният метод. След като вече е направен анализ на анкетата и дадена оценка на съответните показатели, възниква въпросът за представителността на извадката и дали получената средна стойност съвпада със средната оценка на генералната съвкупност. В статистиката има разработени методи, които позволяват с помощта на правилата за вероятност да се направят изводи за цялата съвкупност. В настоящата разработка се апробира подход за определяне представителността на извадка при анкетно проучване Това се постига чрез екстраполация на извадката към по-общо заключение за цялата популация. Предложената методика за определяне представителността на извадка при анкетното проучване показа своята приложимост. Подходът позволява възпроизвеждане представителността на резултатите от генералната съвкупност при установяване на управленческата устойчивост на земеделските стопанства.

Целта на настоящата разработка е да се изследва и оцени жизнеспособността на селските райони чрез анализ на демографските и социални характеристики, като особено внимание се отделя на броя и структурата на населението в трудоспособна възраст. Въз основа на получените резултати ще се разработят алтернативни сценарии за развитие и ще се очертаят перспективите пред селските райони в България до 2030 г. За основен индикатор е избран броят на населението в трудоспособна възраст. В методологичен аспект е приложен метод на екстраполация на пропорции, базиран на териториалния анализ на разпределение на населението (TSSA), предложен от Иванов (2024). Моделът е пропорционален и екстраполационен, което означава, че тенденциите са по-надеждни от точните цифри. Според получените резултати от разработените три сценария, се очакват положителни тенденции към увеличение на абсолютния процент от населението в трудоспособна възраст в селските райони в края на 2030 г., в сравнение с резултатите от 2010 г. и 2020 г., ако тенденцията на повторение се запази и при други равни условия. Предложеният реалистичен сценарий има най-голяма вероятност да се случи, което означава, че по-скоро трябва да се очакват благоприятни промени в демографски и социално-икономически аспект. Очакваните промени ще засегнат икономически активното население повече в селските, отколкото в неселските общини. На местно ниво следва да се засили трансграничното сътрудничество и инвестициите в инфраструктурни проекти.

The purpose of this study is to analyze and assess the viability in rural areas in Bulgaria. The focus is on demographic and social indicators. On this basis, three scenarios for the development of rural areas by 2030 are proposed, with reference to the main priorities of the Green Deal. The working-age population was chosen as an indicator for evaluation. In a methodological aspect, an extrapolation method of proportions based on the Territorial Share Shift Analysis (TSSA) proposed by Ivanov (2024) is approved. The model is proportional and extrapolated, which means that trends are more reliable than exact figures. The results present a positive trend in rural areas by 2030, expressed in an increase in the number of working-age population based on statistical data for the period 2010 - 2020. Naturally, under the hypothesis of preserving the socio-economic characteristics of these regions. The most likely scenario to happen is the realistic one. According to the results, favorable changes in demographic aspect are expected, which will affect the economically active population in rural areas of Bulgaria. At the local level, cross-border cooperation and investment in infrastructure projects should be strengthened.

Настоящето проучване е част от поредица статии, насочени към изследване на проблемите, свързани с устойчивостта на земеделските стопанства и представянето на методология за оценка на тази устойчивост. В него се прави сравнение между устойчивостта на земеделските стопанства и принципите за гавърнанс устойчивостта. Така ние се стремим да поставим началото на дискусия относно принципите за устойчиво управление на земеделските стопанства, предизвиквайки научно-академичната общност. В този контекст изсветляваме разбирането за управленческата устойчивост на земеделските стопанства.

The application of precision farming techniques leads to significant improvements both in economical and environmental point of view, facilitates the optimization of resource use and reduces farmers’ risks in terms of natural and disease hazards but enhances the risk from technological faults. The whole article is to explore the attitudes of farmers regarding the possibilities and prospects for the implementation of precision agriculture technologies, identifying and establishing the most possible and unifying views and perceptions obtained from a field study. In this article, a statistical grouping is used to process surveys conducted in farms in Bulgaria. Given the growing role of technology and its importance in expanding, improving and stabilizing farms, the role of precision agriculture is becoming stronger in the agriculture industry.

The effect of the application of biostimulants in agricultural crops has not been fully studied and evaluated from an economic aspect. The purpose of the research is to assess the economic efficiency of the application of biostimulants in the organic production of spring rapeseed and oats. 2-year field trials were conducted using a block method with foliar treatment with Chitosan, Vermicomposting and nature-identical growth regulator in 2 phenological stages. The biological response of the crops at different doses of the biostimulants was investigated. The obtained primary results were used as input data for the construction of an economic-mathematical model for economic evaluation. In a methodological aspect, linear modeling is applied in order to optimize the production structure of a selected agricultural holding. It is concluded that biostimulants have a positive effect on yield and biometrics of treated crops, but the complex economic effect on farm profit is organic.

The study is part of a series of articles aimed at investigating the problems related to the sustainability of agricultural holdings and to develop a methodology for the assessment of this sustainability. The present study tries to make a parallel between the sustainability of agricultural holdings and the principles of governance sustainability. The article also starts a discussion about the principles of sustainable management of agricultural holdings. In this point, we shed light on the understanding of the governance sustainability of agricultural holdings.

Оценката на икономическата ефективност за приложението на биостимуланти в земеделието е значимо предизвикателство. Използването им би могло да увеличи добива на конкретна култура, но това да не доведе до увеличение на печалбата на земеделското стопанство като цяло. Целта на настоящата разработка е да предложи оптимизационен модел за оценка на икономическата ефективност от прилагането на листно третиране с биостимуланти върху пролетна рапица и овес. След реализация на опити, е избрано стопанство, на база на чиито данни е изведен оптимизационен модел. Изведени са заключения.